ВасилВасиленВасиленаВасилийВасилкаВаскаВеселаВеселинВеселинаВълкоВълчо
Васильовден отваря новата година. Още на зазоряване децата сурвакат с украсена дрянова пръчка - удрят леко по гърба и наричат за здраве и дълъг живот; за това получават пари и сладки. Повече за Васильовден →
ГоранГорицаОгнянОгнянаПламенПламенаСерафимСилваСилванаСилвестърСилвия
Денят след Васильовден, когато затихват сурвакарските обиколки и свършва новогодишното гостуване. Повече за Св. Силвестър Римски →
БанчоБистраБогданБогданаБогомилБогoлюбБогoлюбaБожанБожанаБожидарБожидараБожилБончоБориславБориславаБоянБоянаДанкаДанкоДанчоЙорданЙорданаЙорданкaНайденТеодосий
На Богоявление свещеникът хвърля кръста в реката или езерото и младежи скачат в ледената вода да го извадят. Вярва се, че който го хване, ще бъде здрав през цялата година, а домът му - благословен. Повече за Йордановден →
ВаньоЕнчоЕньоЖанЖанетаЖанaИвайлаИвайлоИванИванаИванинaИванкaИвелинИвелинаИветаИвоЙоанЙоанaЙовкаЙовкоЙонкаЙонкоЙончоЙотоКалоян
Ивановден е ден на кръщението и на кумството. Кумът и кръстникът се посещават задължително, носи им се пита, вино и дар. Повече за Ивановден →
АндонАнтоанАнтоанетаАнтонАнтонинаАнтонияДонкаДонкоДончоТониТонкаТончоТоньоТоняТоткаТотьо
Антоновден и Атанасовден на другия ден са двата „чумави“ дни. Св. Антоний и св. Повече за Антоновден →
АтанасАтанаскаНаскаНаскоНачоТаньоТанюТинка
„Св. Атанас иде с бял калпак“ - на този ден, според народа, зимата се обръща към пролетта. Светецът се смята за брат на св. Антоний и също пази от чума, шарка и зли болести. Повече за Атанасовден →
Петльовден - 20 януари, вторник
ЕвтимЕвтимийЕвтимияЕфтимЕфтимия
Петльовден е празник на момчетата. Коли се петел - за всяко момче в къщата по един - и се готви с ориз или булгур; кръвта се капва на прага, за да е здраво детето. Повече за Петльовден →
ВалериВалерияМаксимМаксимилиянНеофит
На 21 януари е Бабинден - празникът на бабата-акушерка, която е посрещала децата на село. Повече за Преп. Максим изповедник →
ГароГригорГригоренаГригорийГриша
Св. Григорий Богослов е един от тримата велики светители заедно с Василий Велики и Йоан Златоуст - тримата, които църквата чества заедно на 30 януари. Повече за Св. Григорий Богослов, архиеп. Константинополски →
ЛозанЛозанкаСекулТрифонТрифонка
На Трифоновден лозарите излизат на лозето с пита, печена кокошка и вино. Стопанинът зарязва три пръчки от три страни на лозето, полива резниците с вино и казва наричане за берекет - оттам идва и името Зарезан. Повече за Трифоновден →
МонаМониМоникаМонкаМоньоСимаСиманСиманаСимеСимеонСимеонаСимеонкаСимеонкоСимоСимонСимонаСимонкаСимчаСимчоСимянСимяна
Денят е продължение на Сретение Господне: старецът Симеон поел младенеца Христос на ръце в храма и изрекъл думите „Сега отпускаш Твоя раб, Владико“, а пророчица Анна първа разказала за Него на хората. Повече за Св. Симеон Богоприимец и Анна пророчица →
ДоротеяИскраИскренОгнянОгнянаПламенПламенаСветлаСветланаСветлозарСветозарСветославСветославаФотийФотинФотинаФотьо
Патриарх Фотий е учителят на светите братя Кирил и Методий и човекът, който изпратил първите мисии при славяните. Повече за Св. Фотий, патриарх Цариградски →
ВалентинВалентинаВальоВалюВаля
У нас 14 февруари е двоен празник: по нов стил на този ден е и Трифон Зарезан, затова денят се нарича още „на виното и любовта“. Повече за Свети Валентин →
Великден - 28 февруари, събота
БожидарБожидараДораДоринаДоротеяТеодорТеодораТеодоринаТодорТодораТодорка
Тодоровден е празникът на коня. Конете се къпят, гривите им се сплитат и кичат с мъниста и червен конец срещу уроки, а след литургията се провеждат конски надбягвания - кушии. Повече за Великден →
ЕвдокияМартаМартин
На 1 март се закичва мартеница - усукан бял и червен конец, бялото за здраве и чистота, червеното за кръв, живот и сила. Най-познатите са Пижо и Пенда, мъжка и женска фигурка. Повече за Св. прпмчца Евдокия →
АлекоАлексаАлексейАлексиАлексий
„Алексей - топли деня“ - народът вярва, че от този ден земята се стопля, змиите и гущерите излизат, а пчелите се разлитат. Повече за Преп. Алексий, човек Божий →
ДаринДаринаДарияНайденНайдa
Хрисант и Дария са съпрузи мъченици от Рим, загинали заедно за вярата си - затова църквата ги чества като пример за съпружеска вярност. Повече за Св. Мчци Хрисант и Дария (Злат. литургия) →
БлагаБлаговестаБлагой
На Благовещение се чества денят, в който архангел Гавриил известил на Богородица, че ще роди Спасителя. Затова празникът се смята за ден на добрата вест - казва се, че каквото чуеш сутринта, такава ще ти е годината. Повече за Благовещение →
АлбенаБаянБойкаБойкоБойчоБоянБоянаИларион
Денят събира няколко светци, сред които и св. мъченик княз Боян-Енравота - първият български мъченик за християнската вяра, брат на хан Маламир, загинал за кръста близо три десетилетия преди покръстването. Повече за Преп. Иларион →
ЛазарЛазаринЛазарка
В събота преди Връбница момите лазаруват: облечени в премяна и накичени с цветя, обикалят къщите в селото, пеят и танцуват за здраве и берекет, а стопанките ги даряват с яйца, брашно и пари. Повече за Лазаровден →
АгликаБожураВероникаВиолаВиолетаВърбаВърбанВърбинкаГергинГрозденаДалияДафинаДелянДелянаДетелинаДилянДилянаЕлицаЖасминаЗдравкаЗдравкоЗюмбюлаИваИгленаИгликаКалинаКамелияКарамфилКарамфилаКиткаЛатинЛатинкаЛилаЛилиЛилияЛилянаЛозаЛюлинаМагнолияМалинаМаргаритМаргаритаНевенНевенаНевянНенкаОрхидеяРалицаРенетаРозаРосенРосицаРужаТеменужкаТрендафилЦветаЦветанЦветанкаЦветелинЦветелинаЦветомилаЦветомирЦветомираЦвяткоЦеноЯворЯсенЯсмина
На Цветница се освещават върбови клонки, които всеки носи у дома и закичва на вратата или на иконата - пазят от болести и зло до следващата година. Децата се къпят в корито с цветя и върба, за да растат здрави и хубави. Повече за Цветница, Връбница →
Великден - 12 април, неделя
ВеликВеликаВеликоВелинВелинаВелиславВеличкаВеличкоВелкаВелкоВельоВилиВитан
Яйцата се боядисват в Велики четвъртък или в Велика събота. Първото е винаги червено - с него стопанката прекръства челата на децата за здраве, а после го оставя пред иконата до следващата година. Повече за Великден →
Великден - 17 април, петък
ЖиваЖивкаЖивкоЖишоЗоя
Петъкът след Великден е посветен на чудотворния извор на Богородица край Цариград, чиято вода изцелявала болни. Затова на този ден се прави водосвет - освещават се извори, кладенци и чешми. Повече за Великден →
ИренаИринаИринейИринкаМираМирославМирославаМирчоТомаТомиславТомислава
Първата неделя след Великден се нарича Томина - на нея се чества св. апостол Тома, който повярвал едва когато се докоснал до раните на Възкръсналия. От неговото име идва и изразът „Неверни Тома“. Повече за Томина неделя →
БогорисБорисБориславБориславаБоряна
Денят е посветен на княз Борис I, покръстителя на българите, приел името Михаил при кръщението си. Той наложил християнството като официална вяра през 865 г. Повече за Св. цар Борис-Михаил →
ГаляГанкаГанчоГенчоГеоГеоргиГеоргинаГерганаГергинаГинкаГиньоГиргинГиргинаГоцеГюргаГюргеленаГюроЙоргоПорица
Гергьовден е празникът на овчарите, на стадата и на Българската армия. Коли се първото мъжко агне, което още не е давало потомство; то се пече цяло и се раздава на съседи и роднини. Повече за Гергьовден →
КирилКирилкаКироКирчоМетодиМетодий
В църковния календар братята се честват на 11 май, а по гражданския - на 24 май, Деня на българската просвета и култура. Двата празника са едно и също: почит към създателите на славянската азбука. Повече за Св. Св. Кирил и Методий →
ГеранаГерасимГердаГерманГероИскраИскрен
Денят е църковен и носи имената на двама защитници на православието - св. Епифаний Кипърски и патриарх Герман Константинополски, който отстоял иконите по време на иконоборството. Повече за Св. Епифаний Кипърски и Св. Герман Константинополски →
ЕленаЕлеонораКонстантинКонстантинаКостадинКостадинаКостадинка
В Странджа този ден е върхът на нестинарството: след литургията иконите на светците се изнасят от оброчището, а нестинарите играят боси върху жарава, носейки ги на ръце. Повече за Свети равноапостоли Константин и царица Елена →
Спасовден - 21 май, четвъртък
СотирСпасСпасенаСпасенияСпасимирСпасимираСпаскаСпасуна
На Спасовден, четирийсет дни след Великден, свършва великденският поздрав „Христос воскресе“. Денят е за помен на починалите - ходи се на гробищата с варено жито, вино и цветя, а на всеки гроб се оставя китка. Повече за Спасовден →
АпостолАсенАспарухКрумПанайотРуменРумянаЧавдар
Втората неделя след Петдесетница е посветена на българските светци - Иван Рилски, Климент Охридски, патриарх Евтимий, цар Борис-Михаил, Паисий Хилендарски и всички, които Българската църква е канонизирала. Повече за Неделя на всички български светии →
БилянаДениславДеницаДеянДеянаЕнчоЕньоИветИветаЯнаЯнакиЯниЯнинаЯниславЯницаЯнкаЯнкоЯнчо
Еньовден е най-дългият ден в годината и върхът на билкарската година. Преди изгрев жените берат билки - казва се, че трябва да са 77 и половина, колкото са болестите, а половинката е за болестта без име. Повече за Еньовден →
Петровден - 29 юни, понеделник
КаменКаменаКременаПавелПавлинПавлинаПатрицияПетранаПетърПреслава
С Петровден свършва Петровият пост. Коли се петровско пиле и се готви с булгур или ориз, а на трапезата задължително има прясна пита и първите ябълки от годината - до този ден ябълки не се ядат, особено от майки,… Повече за Петровден →
НеделинНеделинаНеделчоНедялкаНедялко
Света Неделя (Кириакия) олицетворява самия ден неделя - почивния ден, в който не се работи. Народът вярва, че светицата наказва онзи, който шие, пере или оре в неделя. Повече за вмчца Неделя →
МаринМаринаМаринелаМаринкаМаринчоМарчо
Огнена Марина е третият от Горещниците - трите най-горещи дни в средата на юли. Светицата пази от огън, от змии и от ухапвания, затова на този ден не се пали огън в къщата, не се готви и не се работи на полето. Повече за Св. вмчца Марина →
ИлияИлиянИлиянаИлкaИлкoИлчо
Свети Илия се пренася по небето с огнена колесница - затова гръмотевиците и светкавиците са негови. На Илинден не се работи на полето и не се жъне: вярва се, че светецът наказва с градушка и огън. Повече за СВ. ПРОРОК ИЛИЯ /ИЛИНДЕН/ →
МагдаМагдаленаМадленМадленаМиглена
Мария Магдалина е първата, видяла възкръсналия Христос, и затова е наречена равноапостолна. Повече за Св. мироносица и равноапостолна Мария Магдалина →
АнаниАниАнкаАннаБлагаДобриЯнаЯнинаЯнула
Голяма Света Анна е празник на майките и на жените, които чакат или искат дете. Св. Анна е майката на Богородица и според преданието я родила в напреднала възраст, след дълги молитви - затова при нея се ходи за рожба. Повече за Успение на св. Анна →
СимеонСимона
На 1 септември започва църковната нова година - индиктът. В народния календар с този ден свършва стопанската година: прибира се реколтата, разплащат се ратаите и се подготвя сеитбата. Св. Повече за Преп. Симеон Стълпник →
БетинаЕлзаЕлисаветаЗахариЗахарийЗахаринкаИзабелаСветлозар
Захария и Елисавета са родителите на св. Йоан Кръстител - дочакали дете на стари години, след дълги молитви. Затова при тях се ходи за рожба, както и при св. Анна. Денят е църковен, без особени народни обичаи. Повече за Св. прор. Захария и праведна Елисавета →
Кръстовден - 14 септември, понеделник
КристинаКръстенaКръстинаКръстьоКръстюКънчоСтаври
На Кръстовден кръстът се изнася в средата на църквата и се украсява с босилек, а водата се освещава. Денят е строг пост - не се яде нищо блажно, казва се „който пости на Кръстовден, прощават му се греховете“. Повече за Кръстовден →
ВераВяраЛюбовНадежда
Денят на София и на трите ѝ дъщери - Вяра, Надежда и Любов - е и празник на София, кръстена на храма „Света София“. Градът го отбелязва с концерти и шествия, а в храма има празнична литургия. Повече за Св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов →
АнгелАнгелинаАнгелинкаАрхангелГавраилГаврилЕмилЕмилияЕмилиянЕмилиянаЛинаМилаМиладинМиланМиланаМиланкаМиленМиленаМилицаМильоМихаелМихаелаМихаилМихаилаМихоОгнянОгнянаПламенПламенаРадаРадиРадивойРадкаРадкоРадмилаРадославРадославаРадостинРадостинаРайкоРайнаРайчоРангелРафаилРаяРусиРускаРусланСерафим
Архангеловден е ден за помен на починалите - ходи се на гроб с жито, вино и свещ. Повече за Архангеловден →
ВикторВикторияМинаМинкаМинчо
Св. Мина е закрилник на пътниците, на войниците и на изгубеното - при него се моли онзи, който е загубил нещо или чака човек да се прибере. Казва се, че светецът „връща изгубеното и води пътника дома“. Повече за Св. мчци Мина, Виктор и Викентий →
УправдаФилипФилкаФильоЮстиниан
На Филиповден се заговява за Коледните пости - последният ден, в който се яде блажно преди Рождество. Повече за Св. ап. Филип →
АлександраАлександърСашкаСашоЦанкаЦанко
Князът на Новгород защитил земите си и вярата и е канонизиран за светец; в София неговото име носи патриаршеската катедрала, издигната в памет на руските войници, загинали в Освободителната война. Повече за Св. Амфилохий, еп. Иконийски →
ЕкатеринаКатеринаКатринКатяТинка
Катеринден пази от шарка, едра сипаница и болести по децата. Жените не работят нищо с игла и вретено, не перат и не месят, за да не разсърдят светицата. Повече за Св. вмчца Екатерина →
СтелаСтелянСтилианСтилианаСтилиянСтилиянаСтилянЩерянЩерянаЩилианЩилианаЩилиянЩилияна
Св. Стилиян е закрилникът на децата - изобразява се с повито дете на ръце. При него водят болни и неспокойни деца, а майките палят свещ и се молят за здравето им. Повече за Преп Алипий Стълпник →
Андреевден - 30 ноември, понеделник
АндреаАндрейАндрейкаАндреяАндриянАндриянаАндроДешкаПърванСиленХрабринХрабър
На Андреевден се вари жито, царевица, боб, леща и всичко, което расте в полето - наведнъж в един съд. Варивото „бухва“ и расте, затова казват, че от този ден денят започва да расте „с просено зърно“. Повече за Андреевден →
БарбараВарвараВарвардан
Варвара, Сава и Никола са трите дни, с които започват зимните празници: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“. Повече за Света мъченица Варвара →
ВенциславВенциславаВладиславВладиславаДесиславДесиславаСабинаСаваСавкаСавчоСветославСветославаСлавСлаваСлавейСлавейкаСлавейкоСлавиСлавкаСлавчоСтаниславСтаниславаСъбиСъбина
Савовден е вторият от трите зимни дни, за които се казва: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“. На него се меси и пече хляб - питата се раздава на съседите рано сутринта за здраве. Св. Повече за Сава Освещени →
Никулден - 6 декември, неделя
КольоНенкаНеноНикоНиколНиколаНиколайНиколетаНиколинаНиколинкаНинаНинкаНица
На Никулден трапезата е постна и рибена. Задължително е рибникът - шаран, увит в тесто, защото според преданието шаранът е слугата на свети Никола, пазителя на моряците, рибарите и банкерите. Повече за Никулден →
АнаАнелияАнетаАницаАнкаАннаАняЯнаЯнкаЯнко
Денят е посветен на зачатието на св. Анна, майката на Богородица, и затова е празник на бременните жени и на тези, които искат дете. При иконата ѝ се пали свещ и се оставя дар - най-често кърпа или китка. Повече за Света Анна →
СнежаСнежанаСнежанкаСнежиСнежкаСнежна
Тримата мъченици пострадали в Мала Азия през III век при гоненията на император Деций - Филимон бил актьор и музикант, покръстил се насред представление и загинал заедно с другите. Повече за Св. мчци Тирс, Левкий, Филимон →
АнаниДанаилДанаилаДаниДаниелДаниелаДанко
Пророк Даниил бил хвърлен в ямата с лъвовете, но останал невредим, а тримата младежи Анания, Азария и Мисаил - в огнената пещ, където ангел ги запазил. Повече за Св. прор. Даниил и св. 3 отроци Анания, Азария и Мисаил →
Игнажден - 20 декември, неделя
ИгнатИскраИскренОгнянОгнянаПламенПламенаСветлаСветослав
Игнажден е началото на коледните празници и ден на полазването. Вярва се, че който пръв прекрачи прага сутринта, такава ще бъде цялата година - затова се кани предварително човек с лека ръка. Повече за Игнажден →
БисерБисераБисеркаБистраНаум
Св. Наум е ученик на Кирил и Методий и съградил манастира на Охридското езеро, където и до днес хората долепват ухо до гроба му, за да чуят сърцето му. Той се смята за закрилник на учещите и на болните духом. Повече за Преп. Наум Охридски →
Бъдни вечер - 24 декември, четвъртък
БисерБисераБистраБлагороднаЕвгениЕвгенийЕвгенияЖениЖеняЖечкаПърванПървана
Трапезата на Бъдни вечер е постна и с нечетен брой ястия - най-често седем, девет или единайсет. Задължителни са обредният хляб с паричка, бобът, сарми с лозов лист, ошавът, вареното жито, чесънът и орехите. Повече за Бъдни вечер →
ЕмилИцоИчоМладенРадомирРадомираРадославРадославаРадостинРадостинаХристалинаХристиХристинХристинаХристоХристофор
На Коледа постът свършва и трапезата става блажна: свинско печено, кървавица, баница, и задължително прясно опечена погача. В много къщи се реже и коледна пита с късмети. Повече за Рождество Христово, Коледа →
ДавидДацоДачоЖозефЙосиф
Вторият ден на Коледа е посветен на Богородица - църквата ѝ отдава почит заради раждането на Спасителя. Затова денят се нарича Събор Богородичен, а в народа - и Женска Коледа. Повече за Събор на Пресвета Богородица →
ВенциславВенциславаВенчоЗапрянСтаменСтаменаСтанСтанаСтанеСтанимирСтанимираСтаниславСтаниславаСтанчоСтефанСтефанаСтефанияСтефанкаСтефиСтефкаСтефкоСтефчоСтоилСтоилаСтоилкаСтоименСтоичкоСтоюСтоянСтоянаСтоянкаТаняТекиТеньоФаниЦакоЦанкаЦанкоЦаноЦанчоЦокоЦонаЦонкоЦонюШонШона
Стефановден е третият ден на Коледа и е ден за гости - ходи се у Стефановци и Стояновци без покана, с питка и вино. Казва се, че на този ден не бива да откажеш гост. Повече за Стефановден →