4 април

За празника

Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Иисус Христос. Когато умира, четири дни след неговата смърт той e възкресен. Бог казва „Лазаре излез вън!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.

Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.

Как се празнува

В събота преди Връбница момите лазаруват: облечени в премяна и накичени с цветя, обикалят къщите в селото, пеят и танцуват за здраве и берекет, а стопанките ги даряват с яйца, брашно и пари. Лазаруването е посвещаване — момиче, което е лазарувало, вече се смята за мома за женене.

След обиколката момите отиват на реката и пускат венците си по водата — чий венец изпревари, тя ще се омъжи първа. Обичаят се нарича буенец и се пази и до днес в много краища.

✻ ✻ ✻

Поздрави близките си навреме — абонирай се и ще получиш напомняне сутринта на 4 април.